​

Беше 25 май — ден, в който пролетта реши да се скрие зад сивите облаци, а дъждът танцуваше по паветата като покана към нещо красиво.

Дияна и Димитър не се уплашиха от времето. Напротив — под прозрачните чадъри и върху мокрите улици на стара София, те вплетоха своята любов в една градска поема. Между гълъбите и шепота на дъжда, те не позираха — те живееха, обичаха, смяха се.

Вятърът си играеше с роклята ѝ, капките целуваха лицата им, а трамваят на времето мина покрай тях, сякаш казваше: „Запомнете този миг.“ Любовта им стопли деня. А градът — свидетел на хиляди истории — записа още една. Истинска. Романтична. Вечна.