Дъждовен ден и кратък лъч светлина – точно толкова ни трябваше, за да уловим магията на Живко и Женета. В старинната Копривщица, където времето сякаш е спряло, любовта им се разливаше по калдъръмите и каменните зидове като топлина в студено утро. С погледи – пълни с нежност, и усмивки – като отминал дъжд, те разказаха своята история в сенките на възрожденски къщи, под арки и между прозорци, запазили миналото. Движиха като из песен, която никой още не е написал. Хладът на въздуха ги събираше по-близо, а когато слънцето за кратко разкъса небето — той я погледна така, както човек гледа у дома си.