​

Божидара и Лъчезар избраха своя ден да бъде празник на любовта – искрен, емоционален и изпълнен с топлина. В очите им гореше пламък, който не можеше да остане скрит – всеки поглед беше обещание, всяка усмивка – начало на нова глава.

В храма времето спря – тишината и светлината разкриха красотата на момента, в който две съдби се сливат в една. А после, когато стъпихме нависоко над града, Пловдив се разкри в цялата си прелест – панорамна гледка, която сякаш прегръщаше младоженците. Сред хоризонта и меката светлина любовта им засия още по-силно – като част от вечния пейзаж.

А вечерта – тя бе като танц на радостта. Смях, музика и безброй искри от щастие, които озаряваха всеки кадър. Сред приятели и близки, сред обич и прегръдки, Божидара и Лъчезар празнуваха своето „завинаги“ – красиво, истинско и незабравимо.